Трябва ли християнинът да започва бизнес с невярващ?

Често се задава въпросът дали християнинът трябва да започва бизнес с невярващ. Най-често цитираният стих е „Не се впрягайте заедно с невярващите. Защото какво общо имат правдата и беззаконието, или какво общение има светлината с тъмнината?” (2 Коринтяни 6:14). Много пъти този стих се приема като забрана срещу това християните да се женят за невярващи. Този стих категорично се отнася за брака, но няма нищо в контекста, което да ограничава заповедта само до брака. Всички видове „неравни впрягания” са забранени – бракове, интимни приятелства, и в много случаи – бизнес партньорства.

Заповедта означава, че съществува голяма разлика между вярващия и невярващия. Общо казано, мотивациите, целите и методите на християнина са несъвместими с тези на невярващия. Вярата променя характера на човека. Най-висшата амбиция на християнина в живота е да прославя Господ Исус и да Му угажда във всичко; в най-добрият случай невярващият е безразличен към такива цели. Ако методите и целите на християнина в бизнеса са идентични с методите и целите на невярващия, християнинът най-вероятно трябва да прецени и осмисли отново своите приоритети.

Второ Коринтяни 6:14 продължава с въпроса: „Какво общение има светлината с тъмнината?” Казва се, че хората са „в общение”, когато споделят нещо. Бизнес партньорите са обединени по такъв начин, че трябва да споделят неща – това, което принадлежи на единия, принадлежи също и на другия. Точно това означава да имат „общение.” Като имаме този принцип наум, най-добре е да избягваме да правим общ бизнес с невярващи. Ако християнинът се стреми наистина да почете Господ чрез своя бизнес, тогава ще бъде неизбежен конфликтът с невярващия бизнес партньор. „Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?” (Амос 3:3).

[English]

---

[Върнете се обратно на основната българска страница]

Трябва ли християнинът да започва бизнес с невярващ?